Докато пътувах днес в автобуса

Оптимизация на времето!

Докато пътувах днес в автобуса се замислих за времето. Но не за това, че навън беше поне -5 градуса, а за времето като съставка на нашия живот. Времето е това, което изпълва дните и нощите ни.

Докато са малки децата  за тях времето минава неусетно. Улисани в игри и забава те не се замислят, че „пропиляват” времето си.  Излизат навън с приятели уж за половин час, а като ги извикат  за вечеря се оказва че са минали цели 3 часа. 

Като ученици децата започват  да усещат, че времето не стига за всичко.  Толкова много оферти за какво ли не, а толкова малко време. Трябва да го разпределят между това да ходят на училище, след това да си подготвят уроците за следващия ден и да им остане и време за игра. Това е моментът,  в който е подходящо  човек да си изгради система как да разпределя правилно времето си за да му стига за всичко, с което иска или трябва да се занимава.

Вече като студенти за всички е от огромно значение да могат да разпределят времето си правилно. Трябва да могат да балансират между това да ходят на лекции, да се подготвят за изпити, да ходят и на работа ( в повечето случаи) и да остава и време и за тях самите. Не че другото време не е за тях – обучението ще им  даде знания и възможност евентуално да си намерят по-добре платена работа след като завършат,  работата по време на студентските години им осигурява пък препитанието за момента. Но е важно и да остава време за срещи с приятелите, за излизане по заведения, за някое любимо занимание.

По хронология идва времето и на „истинския” живот. Започваш работа, ако имаш късмет с нормално работно време – 8 часа –и  извън работата си натоварен с още куп лични задачи. Трябва да ти остава време и за срещи с роднини, ангажименти към някакви организации или клубове, в които членуваш. И разбира се и време за екскурзии, почивки, събирания с приятели, а понякога дори и за диети и отслабване.

Когато на дневен ред  дойдат и децата още се сгъстява програмата на времето. То все едно изтича между пръстите ви. Денят трябва да се удължи поне с още няколко часа, за да може човек да успее да свърши всичко, което има. Постоянно можете да чуете от младите майки думите : „Нямам време за нищо”, „Времето не стига” и други в този дух.

Напоследък все повече се пише и говори за „time management “ или как да управляваме времето си. Всеки обаче сам може да организира така задачите и деня си за да успее да свърши поне основното и най-важното за деня. В тази връзка искам да кажа, че на мен много ми е от полза да си водя тефтер-органайзер, в който  си пиша какво и кога трябва да бъде свършено. Обожавам момента, в който заграждам свършените задачи и дори се радвам на много свободно време 

Подпис: J

P.S. Никога не забравяйте подаръците за коледа и нова година . Макар дори и малки, тези жестове са много важни за вашите близки.

Кога влечението към нещо прераства в зависимост? – част II

Кога влечението към нещо прераства в зависимост? – част II

Продължава от предишна статия 

...Вече всеки говореше за този Фейсбук. Така и аз реших да видя какво пък толкова е това „ЧУДО”. Отначало нямах идея какво да правя, как да търся приятели и въобще за какво може да се ползва. Не ставаше дори за резервни части. Но доста бързо разучих и само за няколко дни бях вече с около 50 човека в списъка с приятели.

 Абонирах се и за хиляди нужни и ненужни неща, които да чета от стената си. От всякъде изскачаха какви ли не оферти. Но най-голямата забава настана когато станах фермерка . Не можех да се начудя на себе си – как може едно такова нещо да ме завладее. Ставах сутрин и още преди работа влизах да копая, садя, бера. Трябваше да събирам виртуални пари за да си купувам къщи и вили. Създателите на тази игра правеха какви ли не неща за да поддържат интереса на играещите. Уважаваха всички по-големи и значими празници – Коледа, Великден, Свети Валентин и други . Пускаха специални „промоции” така да се каже за тези празници и по този начин ангажираха вниманието на хората, че едва ли не във всеки един момент трябва да си на линия, за да не пропуснеш нещо, което „МНОГО” ти трябва – като фонтан със сърца  за градината  или топло джакузи. Всички около мен бяха фермери. Е, някой играеха и едни магазини за дамски дрехи. Имаше някакво негласно съревнование кой ще изкара повече пари и ще има повече къщи. Станах „милионерка”, купих си всичко което се предлагаше в маркета, стигнах до 82 ниво. И в един прекрасен момент си казах – хайде стига земеделие. Време е да обърна внимание и на себе си, да се подложа на лека диета с цел отслабване.

Играех и някой други игри – имах аквариум с рибки – това пък каква лудост беше. Тези рибки трябваше са се хранят в точно определено време. Ако закъснееш или не дай си боже забравиш да ги нахраниш те се разболяват и умират. Само да спомена, че не веднъж съм ползвала жокера „обади се на приятел” – да ми влезе в профила и да ми нахрани рибките, защото видиш ли аз съм навън в реалния живот и се забавлявам. Аз също имах достъп до профилите на мои приятели и когато се налагаше влизах и помагах.

Темата продължава в следващата стаия.

И не забравяйте, че ако ви трябва оптимизация, винаги можете да се доверите на SmartCode, а ако искате някой да ви помогне в борбата с трудното отслабване, обърнете се към професионалистите от www.fitbg.net

13.12.2012

Сутринта бях свидетел, на искрената радост и желанието на едно малко дете да отиде на детска градина.

Тъй като знам, че много деца не обичат да ходят на детска градина  или отиват така да се каже с рев, това много ме изненада. Не бяха нужни дори подаръци, за да го накарат, то само искаше. Въпреки, че можеше да остане да спи още поне един час, то стана и започна  да се облича, за да се оправят по-бързо и да отиде да играе с другите деца. За неговия свят детската градина е нещо ново, вълнуващо, място където да се забавлява и с нетърпение очаква кога пак ще отиде.

Всеки ще си каже – какво му трябва на едно дете? Запитах се, а какво ни трябва на нас възрастните? Какво ни спира да се радваме на утрото и да очакваме новия ден? Какво ни спира да мислим, че животът  е просто една игра за всички? Защо все очакваме оферти от живота, вместо да го живеем щастливо. Сигурна съм, че всеки има готов отговор или дори няколко отговора на този въпрос. Аз за себе си също имам извинения, оправдания за това да ставам с неохота сутрин. Но както се казва – човек е част от проблема и част от решението.

Преди около седмица бях на един семинар и там казаха нещо, което много  ми хареса – когато нещо се случва, да видим не само какво ни взема дадена ситуация, но и какво ни дава. Днес реших за себе си да се възползвам от този съвет и да бъда малко по-осъзната. Да отделя внимание на нещата, които се случват около мен и които са част от играта „Живот”, да видя какво е това, което може да ме зарадва, какво ново мога да науча и какво ще ми предложи новият ден.

Докато вървях към спирката реших да не мисля за това колко е студено, а се любувах на слънчевите лъчи – усетих ги по лицето си и наистина ми стана една идея по-топло. Докато чаках автобуса си пуснах музика на телефона – страхотен начин човек да се зареди с положителна енергия и да се изключи от това да слуша оплакванията, че видиш ли автобусът никога не идва навреме, че не трябва да се дупчат билети щом е така и други подобни. Както се и очакваше в автобуса нямаше парно, но реших пак да потърся добрата страна – ще пътувам за кратко, а и малко ще се разсъня J.  Докато съм на работа – в един магазин за дамски дрехи – реших да се замисля за това какви са ползите ми от тази на пръв поглед обикновена работа. 1. Имам много време да чета и да споделям информация с хора, на които може да им е от полза. 2. Все пак съм на топличко и сухо.  3.Отгоре на всичко ми и плащат за това. Оказва се, че днешния ден може да бъде много хубав – стига аз да се настроя за това и да си го направя такъв.

П.П. Ако някой пък има нужда от оптимизация за сайта си, да попита, ще измислим нещо.

ДОМАШНА ПАСТЪРМА

Ето каква рецепта ми изпрати един приятел. Нищо общо със скъпите оферти в магaзините. Цитирам без промени:

"Месо - аз  лично предпочитам рибица от прасе, може и от теле. Купуваш го и го нарязваш по дължина- аз лично го суша в десетлитрова туба и го правя съобразно нея- ако трябва ги режа на две ако е достатъчна дължината ги оставям както съм ги купил. Дебелината на парчетата е около 3 см – реже се по дължината на мускула. Отстранявам ципи или случайно останали сухожилия." 
пелетни горелки цени

Месото се измива и отцежда. Вземаш дълбок съд и постилаш сол, ред месо, ред сол, накрая завършваш с ред сол, Солта не се пести- тя съхранява месото и не трябва да се пести в никакъв случай.  Месото престоява 2-3 дни в солта като междувременно може 1-2 пъти да се отцеди кръв ако прецениш че има (може да сложиш и нещо да играе ролята на скаричка /има в магазина за резервни части/ или мноооого дебел пласт сол - но това не е баш добрия вариант).

След това месото се вади, солта се изхвърля.  Месото се измива хубаво и ако се прецени че е много солено се слага пак в съда в чиста вода да се изкара солта. Месото леко добива един цвят като от изгоряло (много леко) и в зависимост от промяната на цвета и ако не си много гнуслив може да резнеш малко месце и да го смукнеш да прецениш по-добре.  Та в зависимост от това месото престоява от половин час до 4 часа в чистата вода.

После изсушеното месо го пробиваш с игла и много здрав конец и се овалва  в предварително подготвена „билкова” смес която си разстлал в разлат съд-може и тавичка. Сместа е по вкус- ето ти един вариант- т млени, сухи, но без сол подправки като червен и черен пипер, ронена чубрица, повечко сминдух, джинджифил, може и малко кардамон  - лют ли ще е пипера или не, или обичаш ли някаква подправка от детството примерно. Някои хора слагат и вина- бяло и червено, румено засмено но на мен не ми харесва хич идеята. carpet cleaning Berkshire

След това ги закачам - аз лично съм избрал 10-11 литрова туба от минерална вода, Изрязвам и дъното и правя оплетка от здравия конец там/Ако нямаш, в магазина за дамски дрехи има/. По протежение на цялата туба правя процепи- 3-4 милиметра широки и по цялата дължина на тубата през 2-3 сантиметра.

След това завързвам готовите пастърми за оплетката на дъното и самото шише се закача съответно с дъното нагоре на най-проветривия край на терасата но и така че дъжд да не го вали и слънце да не го пече. Чекаш чекаш малко- -2-4 седмици- в зависимост от това колко твърда и суха искаш да ти е пастърмата и след това започваш да муаш та ушите да ти плющят. 
пелетни горелки цени

Ако имаш подобен на тези хладилници, които имат вътрешна вентилация за да не се образува лед и да не се смесват миризмите - така не само през студените дни може да си правиш пастърма, а и през лятото. Но моя не е такъв,  и те така те.

Идва време за подаръци, така че не се чудете. Едно парче пастърма е чудесна оферта към подарък за нова година.
Ако ви трябва оптимизация на сайт, потърсете SmartCode.

Весело ми е, напук на гадната леличка

Студено е, да му се не види. Първите студени утрини за идващата зима. Даже има скреж по витрините на магазина за дамска мода. Студено е, ама на мен ми е едно весело. Сигурно уискито от снощи още ме държи. А може и заради други снощни подвизи да е. Отдавна не бях получавал толкова забавни оферти за край на вечерта. То и отдавна не бях приемал :))) 

Време е за кафенце. Ама ми е едно хубаво, даже и кафе май не ми се пие. 

Излизам да отметна няколко задачи. Въздухът е режещ, но човек като е щастлив, не обръща внимание на тези неща. А и слънчицето леко пробива. Първа спирка - магазина за резервни части. Трябва ми реотан за парти-грил. Естесвено си купувам и други джунджурийки, които в този момент ми изглеждат потребни. Най-вероятно ще ги завра в някой шкаф и никога повече няма да ги пипна, но нека има. 

Втора спирка - тото пункт. То всъщност е едно магазинче за пакетирани стоки, в което може и фиш да пуснеш. Влизам вътре и докато продавачките поръчват стока, вземам един готов фиш. Опитвам се да го разлистя, за да съм сигурен, че не съм грабнал два. Точно в този момент едната продавачка изригва, крещейки на среща ми: - Ама господине какво правите?

продавачката

Опитвам се спокойно да и обясня, че проверявам дали не са два фиша а тя започва да ми се кара, как това не ми било работа и какви ли не глупости. Спокойно и казвам, че работата ми е свързана с подобен тип неща и че съм наясно с технологията, да не се притеснява дори ако се разделят, а тя започва още по усърдно да крещи и да вика по мен. Не и оставам длъжен и гневно излизам. Явно е /с извинение/ недоклатена. Защо изобщо им разрешават на такива хора да заемат "публични" длъжности. Професията продавач, е нещо доста отговорно. От това как един "интелигентен" и "високо" образован продавач ще подходи към теб, зависи нивото на покупките, както и настроението ти /ама понякога/. Същата патка, като тази от магазина за дамска мода. То па и една мода... 

Аз реших да не се ядосвам. Просто ще приложа схемата от един разказ - когато ми е криво, ще отивам до магазина и любезно ще и казвам: - "Добър ден, много сте ми неприятна." - и ще изляза. Даже след малко ще го опитам. Мисля, че ще ми подейства добре. А и наближават коледните празници, чакат ни подаръци и е хубаво човек да е позитивен.

Обаче ето, тая ме стресира и забравих да пусна фиш. То може и да не е толкова лошо, защото е повод да изляза още веднъж и да намеря някоя далеч по лъчезарна дама, която иска просто да се чувства добре, без значение защо. Но това ще го направя даже в друг град, защото след малко паля всъдехода и заминавам за една глинена къща, заедно с един много приятен човек. 

На всички хубав ден, а за мен хубав уикенд. 

И да ви кажа, аз подаръци приемам не само с повод, така че ако някой иска да ме зарадва, да ги праща... пък било то дори и резервни части за готварска печка. Чакам оферти, мили мои

То па една неделя!

  Неделя е и времето е едно такова никакво. Уж всички почиват, а от всякъде се чува шум. Милата бабичка до нас пак вилнее с прахосмукачката. То тя женицата е станала в 4:42 и до 8 едвам е устискала да не надуе и телевизора. А той един стар, но мощен. Също като прахосмукачката. Странно като се счупят от къде ли им намират резервни части. Ама то те едва ли се чупят, изглеждаха яки руски машини от 70-те. Мисля, че единственото спасение от шума на тези уреди, ще е да и спрат тока. Или пък да намеря някой антиквар, той със сигурност ще и отправи доста атрактивни оферти.

   От общината вече 1 месец любезно ни сменят плочките на тротоара. Хубаво ще стане, май, ама защо в неделя в 8 трябва някакви чичковци да чукат и да мятат камъни насам-натам. То да беше само това, ами то си и подвикват един на друг, псуват и си разказват нощните подвизи или фантазии. Май са фантазии, но пък са забавни. Явно караконджула /ужасната продавачка/ от магазина за дамска мода ги стимулира. 

   От сладкарницата пред нас се носи аромат на кафе. То човек дори да не му се пие, пак му идва едно такова желание да се отдаде на спокойната неделна утрин с чаша кафе и цигара. Само дето няма спокойствие.

  Все пак си направих кафе и си лапнах електронна цигара. От скоро съм модерен, ама никак не е лошо. Не мирише на нищо, пък и се свиква. Заставам на прозореца и започвам да се наслаждавам на слънцето, което се опива да пробие през облаците. А дано успее, че си стана студено, а още няма парно. По улицата бавно минава катафалка, возеща някого за собственото му погребение. Това поне е неизбежно. Даже ми става малко весело, гледайки един от работниците с плочките как се скри чак във входа отсреща. Явно го е страх да не рипне умрелия. Представям си наистина някой да изскочи от катафалката, ама и онази от магазина за дамска мода е тук та да се посмея малко. Отсреща имам една съседка, която май също като мен си пие кафето и се забавлява с гледки от улицата. Вдигнах чашата да я поздравя и тя ми отвърна. Не ни е за първи път. Още не се познаваме, но има време, може да се запознаем след първия път. Стига да я придумам. Като я видя, винаги в главата ми нахлуват идеи за неприлични оферти. Ей така по съседски трябва да се опознаем, защото ми изглежда понякога тъжна и самотна :))) Имаше една реклама, в която едни съседи си пишеха на едни големи листи хартия разни неща. Ще трябва да пробвам. Пък и до нас има страхотен бар, в който може да отидем да се забавляваме. Обаче до тогава само ще се поздравяваме с кафенце. А, то моето свършило.

   Ами ободрих се и май е време да помисля какво да правя. Трябва да си купя дистанционно от някой магазин за резервни части, че това на телевизора издава багажа, но ме мързи. Мислех да извърша оптимизация на хладилника, обаче сега като се замисля, всичко вътре си е на мястото. А и е неделя.

   Ама то па една неделя! Хората дето чукаха, започнаха да къртят. Време е да си намеря по-спокойно място за събота и неделя.

Носталгия по детството

  Неделя е, едно такова никакво. Уж октомври, пък е жега. Седя си пред компютъра и като ме е обзела една носталгия. Носталгия по детството.

 Спомням си едно време, лятото когато бях на село. Толкова много обичах да си ходя там, че все нямах търпение да дойде почивка или ваканция. На село имаше всичко. Вкусните манджи на баба, резервните части на дядо и ... много деца. Ама наистина много. И все луди глави.

  На село никога не ми се караха. Е почти никога. И никога не трябваше да съм с чисти дрехи. Не трябваше да се прибирам рано. Стояхме денем и нощем на мегдана и правехме какви ли не лудории. Понякога ходехме за риба на язовира. То не че имаше риба, ама ние да отидем. Беше на цели 5 км. и си ходехме пеша. /Я сега ме накарайте да бъхтя 5 км. пеша за риба, да чуете какво ще ви кажа/. Друг път /вечер/ ходехме до селското гробище, на което винаги имаше следи от някое погребение и ние си представяхме какви ли не зловещи неща. Даже си спомням веднъж как две девойки аха да припаднат от страх, защото ние с още един момък се бяхме проявили достойно :))) А всеки петък имаше дискотека. И независимо каква беше музиката, ние ужасно се кефехме и джасахме яки танци. 

  На село беше страхотно и зимата. Като влезехме в къщата, навсякъде се носеше благата миризма на горящи дърва от печката. Тази миризма така ми се е забила в съзнанието и винаги ми напомня на спокойствието там. Баба ми тичаше винаги с оферти за какви ли не невероятни гозби - гювеч, супи, мръвки и какви ли не други вкусоти. Естествено, аз първо отивах да проверя кои деца са си дошли и да се разбера с тях какво ще правим. /То е ясно де, ще лудуваме. Хапвахме сладко и мен дим да ме няма - пак на мегдана. Ако имаше сняг, се връщах премръзнал и с мокри дрехи, но щастлив и много весел. Ако пък нямаше, се завирахме в читалището и правехме поредните лудории. Там имаше театрална зала и спортен салон в които се играеха народни танци. Винаги се намираше какво да правим. И никога не се изморявахме и не ни омръзваше. Но понякога трябваше и да се прибираме.

  А когато се приберях и ми беше скучно, отивах в дюкяна на дядо, отварях шкафа с резервни части и почвах да майсторя разни неща. И е странно, че успявах почти винаги да поправя някое нещо.

  

  Ех, замечтах се, а то станало ракиено време. Но съм сигурен, че всеки от вас има подобни спомени. Наздраве!

Ц.Б.

П.П. -> оптимизация

Как да си подготвим нашето погрбение?

Най-сигурното нещо в живота ни е смъртта. рано или късно, тя е неизбежна. Затова е и тази статия - за хората, които не се страхуват от нея, а я приемат като естествен завършек на живота ни.

Всеки, който се е сблъсквал със смъртта на свой близък, знае колко неприятно е всичко свързано с организацията на едно погребение. Обикновено сме неподготвени, не информирани и освен всичко друго дълбоко опечалените. И точно в такъв момент се налага да съберем сили, да се стегнем и да подготвим всичко. А то никак не е малко. За това е хубаво, ако не искаме нашите близки да преминат през всички тези мъки, когато ни изпращат, да се погрижим приживе сами за собственото си погребение.

Какво е необходимо да направим и до колко можем да се подготвим за собственото си погребение?

1. Ако разполагаме със старо фамилно гробно място и искаме да ни погребат в него, е хубаво да проверим дали всички такси са платени, дали всички необходими документи са налице - удостоверение за наследници на първо погребания в гроба, квитанция за платено гробно място, а ако не сме пряк наследник - съгласие от всички, които са. Ако нямаме старо място, то да се поинтерисуваме къде има.
2. Ако искаме да ни опее поп, то не е зле да изберем църква в която да се случи това, както и да си подготвим свещи, тамян и всичко останало, което е необходимо за опелото. /Само моля Ви, не бързайте, никой не е ви дава зор да умирате/
3. Некролозите - тях няма как да си ги направите сами, тъй като не се знае кога ще ви потрябват,  но пък може да си държите актуална снимка, с което ще облекчите избора на вашите близки, когато се стигне до това.
4. Ковчег - това е труден избор, но е един от най-важните. Има огромен избор на всякакви модели изработени от фазер, ПДЧ или масивно дърво. Съответно и цената им е доста различна, но ако държите на точно определен модел и цвят, вече има много фирми, чиито каталози са публикувани онлайн - изберете си и го посочете в завещанието си.
5. Завещанието! - Всъщност то е много важно. В него можете да опишете всичко, което желаете да бъде направено по подготовката на вашето погребение. 
6. Парите - Колкото и да е неприятно, погребенията се заплащат. И често  пъти, погребалните агенции се възползват от скръбта ни, за да ни вземат много повече пари. Затова е хубаво добре да се информираме за цените и да си подготвим някаква сума, която ще бъде достатъчна на близките ни и няма да ги притесни. 

Сигурен съм, че тази тема не е най-приятното нещо, но все пак е полезно да се замисляме понякога за тези неща.

П.П. Нещата при кремация стоят по същия начин. Ако желате да облекчите изцяло вашите близки, то можете да се замислите и за избора на надгробен паметник или урнова плоча.

freshdeals.bg - свежи оферти за групово пазаруване