13.12.2012

Сутринта бях свидетел, на искрената радост и желанието на едно малко дете да отиде на детска градина.

Тъй като знам, че много деца не обичат да ходят на детска градина  или отиват така да се каже с рев, това много ме изненада. Не бяха нужни дори подаръци, за да го накарат, то само искаше. Въпреки, че можеше да остане да спи още поне един час, то стана и започна  да се облича, за да се оправят по-бързо и да отиде да играе с другите деца. За неговия свят детската градина е нещо ново, вълнуващо, място където да се забавлява и с нетърпение очаква кога пак ще отиде.

Всеки ще си каже – какво му трябва на едно дете? Запитах се, а какво ни трябва на нас възрастните? Какво ни спира да се радваме на утрото и да очакваме новия ден? Какво ни спира да мислим, че животът  е просто една игра за всички? Защо все очакваме оферти от живота, вместо да го живеем щастливо. Сигурна съм, че всеки има готов отговор или дори няколко отговора на този въпрос. Аз за себе си също имам извинения, оправдания за това да ставам с неохота сутрин. Но както се казва – човек е част от проблема и част от решението.

Преди около седмица бях на един семинар и там казаха нещо, което много  ми хареса – когато нещо се случва, да видим не само какво ни взема дадена ситуация, но и какво ни дава. Днес реших за себе си да се възползвам от този съвет и да бъда малко по-осъзната. Да отделя внимание на нещата, които се случват около мен и които са част от играта „Живот”, да видя какво е това, което може да ме зарадва, какво ново мога да науча и какво ще ми предложи новият ден.

Докато вървях към спирката реших да не мисля за това колко е студено, а се любувах на слънчевите лъчи – усетих ги по лицето си и наистина ми стана една идея по-топло. Докато чаках автобуса си пуснах музика на телефона – страхотен начин човек да се зареди с положителна енергия и да се изключи от това да слуша оплакванията, че видиш ли автобусът никога не идва навреме, че не трябва да се дупчат билети щом е така и други подобни. Както се и очакваше в автобуса нямаше парно, но реших пак да потърся добрата страна – ще пътувам за кратко, а и малко ще се разсъня J.  Докато съм на работа – в един магазин за дамски дрехи – реших да се замисля за това какви са ползите ми от тази на пръв поглед обикновена работа. 1. Имам много време да чета и да споделям информация с хора, на които може да им е от полза. 2. Все пак съм на топличко и сухо.  3.Отгоре на всичко ми и плащат за това. Оказва се, че днешния ден може да бъде много хубав – стига аз да се настроя за това и да си го направя такъв.

П.П. Ако някой пък има нужда от оптимизация за сайта си, да попита, ще измислим нещо.