То па една неделя!

  Неделя е и времето е едно такова никакво. Уж всички почиват, а от всякъде се чува шум. Милата бабичка до нас пак вилнее с прахосмукачката. То тя женицата е станала в 4:42 и до 8 едвам е устискала да не надуе и телевизора. А той един стар, но мощен. Също като прахосмукачката. Странно като се счупят от къде ли им намират резервни части. Ама то те едва ли се чупят, изглеждаха яки руски машини от 70-те. Мисля, че единственото спасение от шума на тези уреди, ще е да и спрат тока. Или пък да намеря някой антиквар, той със сигурност ще и отправи доста атрактивни оферти.

   От общината вече 1 месец любезно ни сменят плочките на тротоара. Хубаво ще стане, май, ама защо в неделя в 8 трябва някакви чичковци да чукат и да мятат камъни насам-натам. То да беше само това, ами то си и подвикват един на друг, псуват и си разказват нощните подвизи или фантазии. Май са фантазии, но пък са забавни. Явно караконджула /ужасната продавачка/ от магазина за дамска мода ги стимулира. 

   От сладкарницата пред нас се носи аромат на кафе. То човек дори да не му се пие, пак му идва едно такова желание да се отдаде на спокойната неделна утрин с чаша кафе и цигара. Само дето няма спокойствие.

  Все пак си направих кафе и си лапнах електронна цигара. От скоро съм модерен, ама никак не е лошо. Не мирише на нищо, пък и се свиква. Заставам на прозореца и започвам да се наслаждавам на слънцето, което се опива да пробие през облаците. А дано успее, че си стана студено, а още няма парно. По улицата бавно минава катафалка, возеща някого за собственото му погребение. Това поне е неизбежно. Даже ми става малко весело, гледайки един от работниците с плочките как се скри чак във входа отсреща. Явно го е страх да не рипне умрелия. Представям си наистина някой да изскочи от катафалката, ама и онази от магазина за дамска мода е тук та да се посмея малко. Отсреща имам една съседка, която май също като мен си пие кафето и се забавлява с гледки от улицата. Вдигнах чашата да я поздравя и тя ми отвърна. Не ни е за първи път. Още не се познаваме, но има време, може да се запознаем след първия път. Стига да я придумам. Като я видя, винаги в главата ми нахлуват идеи за неприлични оферти. Ей така по съседски трябва да се опознаем, защото ми изглежда понякога тъжна и самотна :))) Имаше една реклама, в която едни съседи си пишеха на едни големи листи хартия разни неща. Ще трябва да пробвам. Пък и до нас има страхотен бар, в който може да отидем да се забавляваме. Обаче до тогава само ще се поздравяваме с кафенце. А, то моето свършило.

   Ами ободрих се и май е време да помисля какво да правя. Трябва да си купя дистанционно от някой магазин за резервни части, че това на телевизора издава багажа, но ме мързи. Мислех да извърша оптимизация на хладилника, обаче сега като се замисля, всичко вътре си е на мястото. А и е неделя.

   Ама то па една неделя! Хората дето чукаха, започнаха да къртят. Време е да си намеря по-спокойно място за събота и неделя.