понеделник, 19 ноември 2012 г.

ДОМАШНА ПАСТЪРМА


Ето каква рецепта ми изпрати един приятел. Нищо общо със скъпите оферти в магaзините. Цитирам без промени:

"Месо - аз  лично предпочитам рибица от прасе, може и от теле. Купуваш го и го нарязваш по дължина- аз лично го суша в десетлитрова туба и го правя съобразно нея- ако трябва ги режа на две ако е достатъчна дължината ги оставям както съм ги купил. Дебелината на парчетата е около 3 см – реже се по дължината на мускула. Отстранявам ципи или случайно останали сухожилия." 
пелетни горелки цени

Месото се измива и отцежда. Вземаш дълбок съд и постилаш сол, ред месо, ред сол, накрая завършваш с ред сол, Солта не се пести- тя съхранява месото и не трябва да се пести в никакъв случай.  Месото престоява 2-3 дни в солта като междувременно може 1-2 пъти да се отцеди кръв ако прецениш че има (може да сложиш и нещо да играе ролята на скаричка /има в магазина за резервни части/ или мноооого дебел пласт сол - но това не е баш добрия вариант).

След това месото се вади, солта се изхвърля.  Месото се измива хубаво и ако се прецени че е много солено се слага пак в съда в чиста вода да се изкара солта. Месото леко добива един цвят като от изгоряло (много леко) и в зависимост от промяната на цвета и ако не си много гнуслив може да резнеш малко месце и да го смукнеш да прецениш по-добре.  Та в зависимост от това месото престоява от половин час до 4 часа в чистата вода.

После изсушеното месо го пробиваш с игла и много здрав конец и се овалва  в предварително подготвена „билкова” смес която си разстлал в разлат съд-може и тавичка. Сместа е по вкус- ето ти един вариант- т млени, сухи, но без сол подправки като червен и черен пипер, ронена чубрица, повечко сминдух, джинджифил, може и малко кардамон  - лют ли ще е пипера или не, или обичаш ли някаква подправка от детството примерно. Някои хора слагат и вина- бяло и червено, румено засмено но на мен не ми харесва хич идеята. carpet cleaning Berkshire

След това ги закачам - аз лично съм избрал 10-11 литрова туба от минерална вода, Изрязвам и дъното и правя оплетка от здравия конец там/Ако нямаш, в магазина за дамски дрехи има/. По протежение на цялата туба правя процепи- 3-4 милиметра широки и по цялата дължина на тубата през 2-3 сантиметра.

След това завързвам готовите пастърми за оплетката на дъното и самото шише се закача съответно с дъното нагоре на най-проветривия край на терасата но и така че дъжд да не го вали и слънце да не го пече. Чекаш чекаш малко- -2-4 седмици- в зависимост от това колко твърда и суха искаш да ти е пастърмата и след това започваш да муаш та ушите да ти плющят. 
пелетни горелки цени

Ако имаш подобен на тези хладилници, които имат вътрешна вентилация за да не се образува лед и да не се смесват миризмите - така не само през студените дни може да си правиш пастърма, а и през лятото. Но моя не е такъв,  и те така те.

Идва време за подаръци, така че не се чудете. Едно парче пастърма е чудесна оферта към подарък за нова година.
Ако ви трябва оптимизация на сайт, потърсете SmartCode.

петък, 9 ноември 2012 г.

Весело ми е, напук на гадната леличка

Студено е, да му се не види. Първите студени утрини за идващата зима. Даже има скреж по витрините на магазина за дамска мода. Студено е, ама на мен ми е едно весело. Сигурно уискито от снощи още ме държи. А може и заради други снощни подвизи да е. Отдавна не бях получавал толкова забавни оферти за край на вечерта. То и отдавна не бях приемал :))) 
Време е за кафенце. Ама ми е едно хубаво, даже и кафе май не ми се пие. 
Излизам да отметна няколко задачи. Въздухът е режещ, но човек като е щастлив, не обръща внимание на тези неща. А и слънчицето леко пробива. Първа спирка - магазина за резервни части. Трябва ми реотан за парти-грил. Естесвено си купувам и други джунджурийки, които в този момент ми изглеждат потребни. Най-вероятно ще ги завра в някой шкаф и никога повече няма да ги пипна, но нека има. 
Втора спирка - тото пункт. То всъщност е едно магазинче за пакетирани стоки, в което може и фиш да пуснеш. Влизам вътре и докато продавачките поръчват стока, вземам един готов фиш. Опитвам се да го разлистя, за да съм сигурен, че не съм грабнал два. Точно в този момент едната продавачка изригва, крещейки на среща ми: - Ама господине какво правите?
продавачката
Опитвам се спокойно да и обясня, че проверявам дали не са два фиша а тя започва да ми се кара, как това не ми било работа и какви ли не глупости. Спокойно и казвам, че работата ми е свързана с подобен тип неща и че съм наясно с технологията, да не се притеснява дори ако се разделят, а тя започва още по усърдно да крещи и да вика по мен. Не и оставам длъжен и гневно излизам. Явно е /с извинение/ недоклатена. Защо изобщо им разрешават на такива хора да заемат "публични" длъжности. Професията продавач, е нещо доста отговорно. От това как един "интелигентен" и "високо" образован продавач ще подходи към теб, зависи нивото на покупките, както и настроението ти /ама понякога/. Същата патка, като тази от магазина за дамска мода. То па и една мода... 
Аз реших да не се ядосвам. Просто ще приложа схемата от един разказ - когато ми е криво, ще отивам до магазина и любезно ще и казвам: - "Добър ден, много сте ми неприятна." - и ще изляза. Даже след малко ще го опитам. Мисля, че ще ми подейства добре. А и наближават коледните празници, чакат ни подаръци и е хубаво човек да е позитивен.
Обаче ето, тая ме стресира и забравих да пусна фиш. То може и да не е толкова лошо, защото е повод да изляза още веднъж и да намеря някоя далеч по лъчезарна дама, която иска просто да се чувства добре, без значение защо. Но това ще го направя даже в друг град, защото след малко паля всъдехода и заминавам за една глинена къща, заедно с един много приятен човек. 
На всички хубав ден, а за мен хубав уикенд. 

И да ви кажа, аз подаръци приемам не само с повод, така че ако някой иска да ме зарадва, да ги праща... пък било то дори и резервни части за готварска печка. Чакам оферти, мили мои

неделя, 4 ноември 2012 г.

То па една неделя!

  Неделя е и времето е едно такова никакво. Уж всички почиват, а от всякъде се чува шум. Милата бабичка до нас пак вилнее с прахосмукачката. То тя женицата е станала в 4:42 и до 8 едвам е устискала да не надуе и телевизора. А той един стар, но мощен. Също като прахосмукачката. Странно като се счупят от къде ли им намират резервни части. Ама то те едва ли се чупят, изглеждаха яки руски машини от 70-те. Мисля, че единственото спасение от шума на тези уреди, ще е да и спрат тока. Или пък да намеря някой антиквар, той със сигурност ще и отправи доста атрактивни оферти.
   От общината вече 1 месец любезно ни сменят плочките на тротоара. Хубаво ще стане, май, ама защо в неделя в 8 трябва някакви чичковци да чукат и да мятат камъни насам-натам. То да беше само това, ами то си и подвикват един на друг, псуват и си разказват нощните подвизи или фантазии. Май са фантазии, но пък са забавни. Явно караконджула /ужасната продавачка/ от магазина за дамска мода ги стимулира. 
   От сладкарницата пред нас се носи аромат на кафе. То човек дори да не му се пие, пак му идва едно такова желание да се отдаде на спокойната неделна утрин с чаша кафе и цигара. Само дето няма спокойствие.
  Все пак си направих кафе и си лапнах електронна цигара. От скоро съм модерен, ама никак не е лошо. Не мирише на нищо, пък и се свиква. Заставам на прозореца и започвам да се наслаждавам на слънцето, което се опива да пробие през облаците. А дано успее, че си стана студено, а още няма парно. По улицата бавно минава катафалка, возеща някого за собственото му погребение. Това поне е неизбежно. Даже ми става малко весело, гледайки един от работниците с плочките как се скри чак във входа отсреща. Явно го е страх да не рипне умрелия. Представям си наистина някой да изскочи от катафалката, ама и онази от магазина за дамска мода е тук та да се посмея малко. Отсреща имам една съседка, която май също като мен си пие кафето и се забавлява с гледки от улицата. Вдигнах чашата да я поздравя и тя ми отвърна. Не ни е за първи път. Още не се познаваме, но има време, може да се запознаем след първия път. Стига да я придумам. Като я видя, винаги в главата ми нахлуват идеи за неприлични оферти. Ей така по съседски трябва да се опознаем, защото ми изглежда понякога тъжна и самотна :))) Имаше една реклама, в която едни съседи си пишеха на едни големи листи хартия разни неща. Ще трябва да пробвам. Пък и до нас има страхотен бар, в който може да отидем да се забавляваме. Обаче до тогава само ще се поздравяваме с кафенце. А, то моето свършило.
   Ами ободрих се и май е време да помисля какво да правя. Трябва да си купя дистанционно от някой магазин за резервни части, че това на телевизора издава багажа, но ме мързи. Мислех да извърша оптимизация на хладилника, обаче сега като се замисля, всичко вътре си е на мястото. А и е неделя.
   Ама то па една неделя! Хората дето чукаха, започнаха да къртят. Време е да си намеря по-спокойно място за събота и неделя.