Имам си любимо спално бельо. Донякъде свързано със суеверия, донякъде със спомени но си имам любими чаршафи и завивки, в които си спя. И когато ги сменям с други, нямам търпение да изсъхнат за да си ги постеля отново тях. Предполагам че много от вас също са така.
Когато спя в тях ми е уютно и спокойно. Чувствам се на сигурно място вечерта и сънят ми е много по приятен.
За съжаление, и спалното бельо, като всичко останало се износва. И днес забелязах, че долният чаршаф се е протрил и скъсал. Много ми стана криво. Толкова ми беше удобен и любим. Един такъв, памучен, на сини и жълти ленти. Създаващ ми усещане за море и спокойствие. освен това ми беше точно по размер на леглото. Подпъхваше се от всякъде и не ми се събираше по средата когато се въртя нощем. Но... вече го няма. Имам много други, но този си е чаршафЪТ. Дори банановия протектор за матрак под него изглеждаше тъжен, но уви, няма спасение. освен мама, която може да го зашие или да измисли нещо, но тя е далеко, а и едва ли ще ми се зарадва, като знае колко други имам.
Спомням си, когато бях малък и всички чаршафи бяха бели. Но баба ми беше шивачка и беше направила калъфки за възглавниците шарени. Толкова много им се зарадвах когато ги видях първия път, че не исках да се прибирам у дома и исках все при нея да стоя. Сега като се замисля, явно от малък съм привързан към шареното спално бельо. Но какво пък, всеки си има лудости. Все пак една трета от живота ни преминава в сън, нормално е да търсим уют. А какво ни е необходимо за нощния уют, приятно и удобно легло, чист въздух и разбира се... готини и мекички чаршафи. Естествено, и някой, с когото да ги споделим и да ни създаде още спомени в тях ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар