Докато пътувах днес в автобуса

Оптимизация на времето!

Докато пътувах днес в автобуса се замислих за времето. Но не за това, че навън беше поне -5 градуса, а за времето като съставка на нашия живот. Времето е това, което изпълва дните и нощите ни.

Докато са малки децата  за тях времето минава неусетно. Улисани в игри и забава те не се замислят, че „пропиляват” времето си.  Излизат навън с приятели уж за половин час, а като ги извикат  за вечеря се оказва че са минали цели 3 часа. 

Като ученици децата започват  да усещат, че времето не стига за всичко.  Толкова много оферти за какво ли не, а толкова малко време. Трябва да го разпределят между това да ходят на училище, след това да си подготвят уроците за следващия ден и да им остане и време за игра. Това е моментът,  в който е подходящо  човек да си изгради система как да разпределя правилно времето си за да му стига за всичко, с което иска или трябва да се занимава.

Вече като студенти за всички е от огромно значение да могат да разпределят времето си правилно. Трябва да могат да балансират между това да ходят на лекции, да се подготвят за изпити, да ходят и на работа ( в повечето случаи) и да остава и време и за тях самите. Не че другото време не е за тях – обучението ще им  даде знания и възможност евентуално да си намерят по-добре платена работа след като завършат,  работата по време на студентските години им осигурява пък препитанието за момента. Но е важно и да остава време за срещи с приятелите, за излизане по заведения, за някое любимо занимание.

По хронология идва времето и на „истинския” живот. Започваш работа, ако имаш късмет с нормално работно време – 8 часа –и  извън работата си натоварен с още куп лични задачи. Трябва да ти остава време и за срещи с роднини, ангажименти към някакви организации или клубове, в които членуваш. И разбира се и време за екскурзии, почивки, събирания с приятели, а понякога дори и за диети и отслабване.

Когато на дневен ред  дойдат и децата още се сгъстява програмата на времето. То все едно изтича между пръстите ви. Денят трябва да се удължи поне с още няколко часа, за да може човек да успее да свърши всичко, което има. Постоянно можете да чуете от младите майки думите : „Нямам време за нищо”, „Времето не стига” и други в този дух.

Напоследък все повече се пише и говори за „time management “ или как да управляваме времето си. Всеки обаче сам може да организира така задачите и деня си за да успее да свърши поне основното и най-важното за деня. В тази връзка искам да кажа, че на мен много ми е от полза да си водя тефтер-органайзер, в който  си пиша какво и кога трябва да бъде свършено. Обожавам момента, в който заграждам свършените задачи и дори се радвам на много свободно време 

Подпис: J

P.S. Никога не забравяйте подаръците за коледа и нова година . Макар дори и малки, тези жестове са много важни за вашите близки.

Кога влечението към нещо прераства в зависимост? – част II

Кога влечението към нещо прераства в зависимост? – част II

Продължава от предишна статия 

...Вече всеки говореше за този Фейсбук. Така и аз реших да видя какво пък толкова е това „ЧУДО”. Отначало нямах идея какво да правя, как да търся приятели и въобще за какво може да се ползва. Не ставаше дори за резервни части. Но доста бързо разучих и само за няколко дни бях вече с около 50 човека в списъка с приятели.

 Абонирах се и за хиляди нужни и ненужни неща, които да чета от стената си. От всякъде изскачаха какви ли не оферти. Но най-голямата забава настана когато станах фермерка . Не можех да се начудя на себе си – как може едно такова нещо да ме завладее. Ставах сутрин и още преди работа влизах да копая, садя, бера. Трябваше да събирам виртуални пари за да си купувам къщи и вили. Създателите на тази игра правеха какви ли не неща за да поддържат интереса на играещите. Уважаваха всички по-големи и значими празници – Коледа, Великден, Свети Валентин и други . Пускаха специални „промоции” така да се каже за тези празници и по този начин ангажираха вниманието на хората, че едва ли не във всеки един момент трябва да си на линия, за да не пропуснеш нещо, което „МНОГО” ти трябва – като фонтан със сърца  за градината  или топло джакузи. Всички около мен бяха фермери. Е, някой играеха и едни магазини за дамски дрехи. Имаше някакво негласно съревнование кой ще изкара повече пари и ще има повече къщи. Станах „милионерка”, купих си всичко което се предлагаше в маркета, стигнах до 82 ниво. И в един прекрасен момент си казах – хайде стига земеделие. Време е да обърна внимание и на себе си, да се подложа на лека диета с цел отслабване.

Играех и някой други игри – имах аквариум с рибки – това пък каква лудост беше. Тези рибки трябваше са се хранят в точно определено време. Ако закъснееш или не дай си боже забравиш да ги нахраниш те се разболяват и умират. Само да спомена, че не веднъж съм ползвала жокера „обади се на приятел” – да ми влезе в профила и да ми нахрани рибките, защото видиш ли аз съм навън в реалния живот и се забавлявам. Аз също имах достъп до профилите на мои приятели и когато се налагаше влизах и помагах.

Темата продължава в следващата стаия.

И не забравяйте, че ако ви трябва оптимизация, винаги можете да се доверите на SmartCode, а ако искате някой да ви помогне в борбата с трудното отслабване, обърнете се към професионалистите от www.fitbg.net

13.12.2012

Сутринта бях свидетел, на искрената радост и желанието на едно малко дете да отиде на детска градина.

Тъй като знам, че много деца не обичат да ходят на детска градина  или отиват така да се каже с рев, това много ме изненада. Не бяха нужни дори подаръци, за да го накарат, то само искаше. Въпреки, че можеше да остане да спи още поне един час, то стана и започна  да се облича, за да се оправят по-бързо и да отиде да играе с другите деца. За неговия свят детската градина е нещо ново, вълнуващо, място където да се забавлява и с нетърпение очаква кога пак ще отиде.

Всеки ще си каже – какво му трябва на едно дете? Запитах се, а какво ни трябва на нас възрастните? Какво ни спира да се радваме на утрото и да очакваме новия ден? Какво ни спира да мислим, че животът  е просто една игра за всички? Защо все очакваме оферти от живота, вместо да го живеем щастливо. Сигурна съм, че всеки има готов отговор или дори няколко отговора на този въпрос. Аз за себе си също имам извинения, оправдания за това да ставам с неохота сутрин. Но както се казва – човек е част от проблема и част от решението.

Преди около седмица бях на един семинар и там казаха нещо, което много  ми хареса – когато нещо се случва, да видим не само какво ни взема дадена ситуация, но и какво ни дава. Днес реших за себе си да се възползвам от този съвет и да бъда малко по-осъзната. Да отделя внимание на нещата, които се случват около мен и които са част от играта „Живот”, да видя какво е това, което може да ме зарадва, какво ново мога да науча и какво ще ми предложи новият ден.

Докато вървях към спирката реших да не мисля за това колко е студено, а се любувах на слънчевите лъчи – усетих ги по лицето си и наистина ми стана една идея по-топло. Докато чаках автобуса си пуснах музика на телефона – страхотен начин човек да се зареди с положителна енергия и да се изключи от това да слуша оплакванията, че видиш ли автобусът никога не идва навреме, че не трябва да се дупчат билети щом е така и други подобни. Както се и очакваше в автобуса нямаше парно, но реших пак да потърся добрата страна – ще пътувам за кратко, а и малко ще се разсъня J.  Докато съм на работа – в един магазин за дамски дрехи – реших да се замисля за това какви са ползите ми от тази на пръв поглед обикновена работа. 1. Имам много време да чета и да споделям информация с хора, на които може да им е от полза. 2. Все пак съм на топличко и сухо.  3.Отгоре на всичко ми и плащат за това. Оказва се, че днешния ден може да бъде много хубав – стига аз да се настроя за това и да си го направя такъв.

П.П. Ако някой пък има нужда от оптимизация за сайта си, да попита, ще измислим нещо.