Неделя е, едно такова никакво. Уж октомври, пък е жега. Седя си пред компютъра и като ме е обзела една носталгия. Носталгия по детството.
Спомням си едно време, лятото когато бях на село. Толкова много обичах да си ходя там, че все нямах търпение да дойде почивка или ваканция. На село имаше всичко. Вкусните манджи на баба, резервните части на дядо и ... много деца. Ама наистина много. И все луди глави.
На село никога не ми се караха. Е почти никога. И никога не трябваше да съм с чисти дрехи. Не трябваше да се прибирам рано. Стояхме денем и нощем на мегдана и правехме какви ли не лудории. Понякога ходехме за риба на язовира. То не че имаше риба, ама ние да отидем. Беше на цели 5 км. и си ходехме пеша. /Я сега ме накарайте да бъхтя 5 км. пеша за риба, да чуете какво ще ви кажа/. Друг път /вечер/ ходехме до селското гробище, на което винаги имаше следи от някое погребение и ние си представяхме какви ли не зловещи неща. Даже си спомням веднъж как две девойки аха да припаднат от страх, защото ние с още един момък се бяхме проявили достойно :))) А всеки петък имаше дискотека. И независимо каква беше музиката, ние ужасно се кефехме и джасахме яки танци.
На село беше страхотно и зимата. Като влезехме в къщата, навсякъде се носеше благата миризма на горящи дърва от печката. Тази миризма така ми се е забила в съзнанието и винаги ми напомня на спокойствието там. Баба ми тичаше винаги с оферти за какви ли не невероятни гозби - гювеч, супи, мръвки и какви ли не други вкусоти. Естествено, аз първо отивах да проверя кои деца са си дошли и да се разбера с тях какво ще правим. /То е ясно де, ще лудуваме. Хапвахме сладко и мен дим да ме няма - пак на мегдана. Ако имаше сняг, се връщах премръзнал и с мокри дрехи, но щастлив и много весел. Ако пък нямаше, се завирахме в читалището и правехме поредните лудории. Там имаше театрална зала и спортен салон в които се играеха народни танци. Винаги се намираше какво да правим. И никога не се изморявахме и не ни омръзваше. Но понякога трябваше и да се прибираме.
А когато се приберях и ми беше скучно, отивах в дюкяна на дядо, отварях шкафа с резервни части и почвах да майсторя разни неща. И е странно, че успявах почти винаги да поправя някое нещо.
Ех, замечтах се, а то станало ракиено време. Но съм сигурен, че всеки от вас има подобни спомени. Наздраве!
Ц.Б.
П.П. -> оптимизация
